Стамболийски, Юнското антифашистко въстание и Единният фронт - един век по-късно

Членове на Движение “23 септември” посетиха село Славовица, Пазарджишко - родното село на големия български родолюбец и революционер Александър Стамболийски (ръководител на Български земеделски народен съюз). Повод за това е 100-годишнината от кървавите събития през юни и трагичната гибел на земеделския трибун. Разгледани бяха музейните обекти - паметникът-костница, родната къща и вила на Стамболийски, а също и Народното читалище в селото /читалището е изоставено и е ярко доказателство за престъпността на съвременния капитализъм/. Село Славовица дава десетки жертви, сред които и 5 деца, още през 1876 година в пламъците на Априлското въстание. И Стамболийски и неговата съпруга са от трудолюбиви и борчески семейства. Както е известно, самото БЗНС като организация черпи импулс от народните Селски бунтове на Североизточна България /Шабленско-Дуранкулашкия бунт/. През 1918 година земеделското движение оглавява Войнишкото въстание, което обяви България за република в град Радомир. На 9 юни 1923 година Славовица и десетки села в района въстават при новината, че в София е извършен терористичен фашистки преврат, подкрепен от Борис III. Това е Юнското антифашистко въстание, обхванало 3/4 от цяла България. Стамболийски като смел борец не се поколебава да поведе селската армия на щурм към Пазарджик. Те са разбити от армията, Александър и Васил /неговият брат/ са заловени, жестоко инквизирани и екзекутирани. Но Юнското въстание на дело обедини усилията на земеделците и комунистите и е начало на Единния фронт срещу капитализма и фашизма. Неслучайно, сегашната престъпна класа на богатите се смъртно бои от този значим пример на единство, демонстриран от народа ни и неговите най-подготвени представители. И също така жалко, тази сегашна класа от слуги на западния империализъм се опитва да охули последвалото напълно закономерно и справедливо Септемврийско антифашистко въстание. С посещението си в Славовица ние отдадохме почит към прогресивните земеделци и всички патриоти-комунисти, които се жертваха през бурната 1923 година. Те направиха това за нашето по-добро бъдеще. Също така ние се запознахме с разрухата, която капитализмът от 90-те години е оставил в този прекрасен и плодороден край. Разговорите ни с местни хора ни убедиха, че демонтирането на Народна република България е равносилно на най-свирепо бедствие. Урокът на това историческо време е, че всички честни представители на нашия народ трябва да се обединим и напълно всеотдайно и с ясна дисциплина да разпалим новата борба за хляб, свобода и народовластие-социализъм.
Back to Top