Дали съдбовно не се нуждаем от идеи за една нова философия и стратегия на образованието в България?

Започвам една поредица от беседи или лекции (представляващи най-вече покана за дискусия, за диалог, за обсъждане, за съвместно осмисляне и пр.) на идеите, съдържащи се в едно моя отдавнашна книга, носеща, разбира се, заглавието ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ. Понеже е станало така, че обществото ни общо взето нехае за истински важните проблеми пред образованието, възпитанието, духовното и личностното израстване на младите хора у нас, на нашите деца и внуци, то на мен като философ и учител ми се налага да направя нужното обществото ни да осъзнае гибелната си заблуда, тъй опасното си нехайство. И ето, тия дни в главата ми се роди идеята (при мен идеи дал Бог, не мога да се оплача, напротив, мога да се похваля, прочее, по-добре е да благодаря на Бога за милостта, ето, това е правилният израз; прочее, нито една идея в главите ни няма как да се роди без Божието благоволение, творчеството при нас, човеците, е най-скъп дар, даден ни именно от Твореца на всички, именно Бог