«Тих Бял Дунав се вълнува»

Тих бял Дунав се вълнува, весело шуми и “Радецки“ гордо плува над златни вълни, Но кога се там съзирва козлодуйски бряг, в парахода рог изсвирва, развя се байряк. Млади български юнаци явяват се там, на чела им левски знаци, в очите им плам. Горд отпреде им застана младият им вожд - па си дума капитану с гол в ръката нож: - Аз съм български войвода момци ми са тез ний летиме за свобода, кръв да лейме днес. Ний летиме на България помощ да дадем и от тежка тирания да я отървем.