Стефан Димитров – най-възрастният загинал партизанин

Стефан Димитров – най-възрастният загинал партизанин: „Никога докато дишам не ще опозоря своята пролетарска чест, честта на класата и партията, из която произхождам“. Движение „23 Септември“ участва в честването на именити български герои и антифашисти взели участие в партизанската съпротива край Кюстендил. Някои от тях не са родом от там, но са участвали в местни отряди. Това видео отразява честването на Стефан Димитров ( – ), родом от Пловдив. Негов баща е Димитър Иванов – Ботев четник и участник в Шипченската епопея. Той е дълбоко разочарован от новата власт в България, в която старите чорбаджии с нов глас потискат народа и това оказва голямо въздействие при възпитанието на сина му. Стефан Димитров се оказва от ученето в гимназията, като много свои връстници по това време, за да може да помага в изхранването своите братя и сестри. Стефан Димитров се включва в БРСДП на Д.Благоев още през 1904г. След първата световна война заживява в Бургас като пристанищен работник и там се включва активно в профсъюзната дейност. Тогава не е имало социално или здравно осигуряване. По негово предложение се създава хамалска комуна за подпомагане на работници при болести и злополуки. Уаства в Септемврийското въстание, а по-късно през 1925г е заточен на остров „св. Анастасия“, край Бургаския залив. Той организира успешно бягство на политическите затворници от там. Той остава в България. През 1926г е заловен и осъден на 8г затвор, от които излежава 3г. След затвора заживява в София и се включва в дейността на работническата партия и подпомага РМС. 1932 Работническата партия печели изборите с голямо мнозинство и той е бил предложен за кмет на София. Управляващите в паника касират изборите и следват нови манипулирани избори. През 1941г е интерниран в лагерът „Еникьой“. През 1943г е пуснат на свобода, но е вкарам в полицейски списък, който позволява физическото му ликвидиране без съд и присъда. Включва в революционното движение и в Тръснски партизански отряд. Трябвало е да бъде пратен в отряд Коста Петров, на мястото на зверски убитата Мара Петлякова. Това е трябвало да се направи от Кюстендилски отряд. Те попадат на засада. Всички шестима успяват да избягат, но трима от тях са догонени и убити. Един от тях е и дядо Стефан Димитров. Следват терор и саморазправа с местното население.